Котките на Истанбул: обожаваните принцеси на града
В Истанбул, а и в цяла Турция, котките са навсякъде. Котките на Истанбул се визят в метрото, чакат влака по гарите, украсяват витрините на магазините или удобно се наместват по рафтовете като част от стоката. И всички тези места им принадлежат по подразбиране. Тук, в По света с Мария, ще ти разкажа защо е така и как хората се грижат за мъркащите обитатели на иначе огромния и шумен град.
Първия път, когато видях котка да спи свита на стол в кафене, докато сервитьорът грижливо я заобикаля, помислих, че е случайност. На втория ден разбрах, че е правило. Котката в Истанбул не е натрапник, а съсед. И зад това отношение стои дълга история, която си струва да бъде разказана.
Откъде идва обожанието
Коренът е в исляма. Според традицията котката е ритуално чисто животно, затова ѝ е позволено да влиза в домовете и дори в джамиите. Разказва се, че вода, от която е пила котка, може да послужи дори за ритуалното измиване преди молитва. Това я отличава рязко от кучето, което в традиционния ислям се възприема по различн начин.
Има и една обичана легенда. Пророкът Мохамед имал любима котка на име Муеза. Веднъж, докато се канел да стане за молитва, видял, че Муеза е заспала върху ръкава на дрехата му. Вместо да я събуди, отрязал ръкава и я оставил да спи.
Историята е по-скоро предание, отколкото проверен факт, но точно тя най-добре улавя духа на отношението към котката: нежност, а не власт. Не случайно един от сподвижниците на Пророка останал в историята с прозвището Абу Хурайра, „бащата на котенцата“, защото навсякъде носел котка със себе си. А според едно предание самата обич към котките е част от вярата.
От Византия до османците
Любовта към котките в Истанбул е по-стара дори от исляма. Във византийския Константинопол котките имали съвсем практична служба: ловели мишките, които заплашвали зърнените складове и безценните ръкописи в гъсто населения имперски град. Когато през 1453 г. османците превзели Константинопол, наследили не само стените и улиците му, а и котките, които вече били част от него.
Под османска власт почитта само се задълбочила. Султаните държали котки в дворците си, благотворителни фондации (вакъфи) се грижели за изхранването на уличните животни, а джамиите постепенно се превърнали в убежища за котешките обитатели. Така една религиозна нагласа се сплела с вековна градска традиция и оформила града, който виждаме днес.
Котките днес: общи, не бездомни
Това е най-важното за разбиране. Истанбулските котки не са бездомни в точния смисъл на думата. Те са по-скоро общи. Махалата се грижи за тях колективно: оставя купички с вода и храна по праговете, сковава им малки дървени къщички за зимата, а съседите се редуват да ги хранят. Когато някой излезе на улицата с торбичка храна, около него мигом се събират всички котки от квартала, отворили очаквателно уста.
Има и ветеринарни грижи, често подкрепяни от общината и от доброволци. Броят на котките в Турция се оценява на между пет и десет милиона. А през 2016 г. документалният филм „Kedi“ разказа за техния свят пред цялата планета и направи истанбулските котки известни далеч извън Турция.
Къде ще ги срещнеш
Навсякъде. Но има квартали, в които котешкото присъствие е особено гъсто. Балат, с пъстрите си къщи, е особено подходящ за бавна разходка в котешка компания. Кадъкьой на азиатския бряг също е известен с многобройните си котки. Ще ги срещнеш край джамиите, по стълбите на старите църкви, в дворовете на музеите, изтегнати по первазите на кафенетата и, разбира се, загледани във водите на Босфора с онази спокойна увереност на същества, които никога не са се съмнявали в собствената си значимост.
И не, няма нужда да носиш храна. Те знаят, че ще я получат.
Малък съвет за разходката
Тръгни без бързане, с фотоапарат подръка и с готовност да спираш често. Защото в Истанбул най-хубавите срещи рядко са планирани. Понякога завиваш зад ъгъла за джамия или базар, а намираш една котка, изтегната на топлия камък, която те поглежда така, сякаш те е чакала. Точно тези неочаквани срещи правят града незабравим. А ако пътуването те отведе в Кападокия, там те чака съвсем друга магия.
Ако този разказ те развесели, събрала съм още моменти от пътуванията ми.
Да пътуваме заедно
Споделям пътуванията си в движение – снимки, истории и практични съвети от път. Елате с мен!
