Ставрополеос: малката църква в сърцето на Букурещ
В сърцето на Букурещ, в Стария град, между по-високите сгради наоколо, се крие една малка църква на три века. Не се извисява внушително като катедтала, но въпреки това трудно ще минеш покрай нея, без да се изкушиш да влезеш. Тук, в По света с Мария, обичам точно такива места: тихи, които без да се натрапват пазят повече история от мнозина по-бляскави свои съседи.
Манастир и хан
Църквата Ставрополеос е част от едноименния манастир, основан от гръцкия монах Йоаникий. Строежът е завършен през 1724 г., две години след построяването на хана Ставрополео. Такова съжителство е било честа практика тогава, защото манастирите са се издържали с приходите от прилежащия хан. Манастирът бързо става един от най-богатите в района, благодарение и на даренията на многобройните поклонници. През 1726 г. игумен Йоаникий е избран за Ставрополски митрополит и оттогава манастирът носи това име.
През XIX век, вследствие на пожари, земетресения и лошо управление, манастирът запада. Едно от земетресенията срутва купола, а в края на века ханът и манастирът са разрушени. Куполът и манастирът са възстановени в началото на XX век от Йон Минку, един от най-известните румънски архитекти.
Шедьовър на късния Брънковенеск
Църквата е истински шедьовър на късния стил Брънковенеск, известен още като Румънски Ренесанс. Той съчетава местни, ориенталски, византийски и късноиталиански елементи. Верандата с каменните колони, издълбаният портал на вратите и колоните, които разделят кораба от притвора, са характерни за този стил.
Манастирът пази библиотека с над 8000 книги, сред които и най-богатата колекция от византийски музикални книги в Румъния. Има и музей със стари икони, църковна утвар и фрагменти от стенописи, оцелели от църкви, разрушени по време на комунистическия режим (може да се разгледа само след предварителна уговорка). А малкият двор е музей на открито, с надгробни плочи и каменни кръстове от вече несъществуващи букурещки църкви.
Защо се върнах втори път
Казват, че Ставрополеос е най-посещаваната църква в Букурещ и аз се убедих в това лично. В петък привечер не успях да вляза, защото малката църква беше претъпкана. Затова се върнах в събота, на Богородица, в късния следобед. И тогава, за няколко минути, църквата беше само за мен.
Това е урокът, който Ставрополеос ми преподаде: понякога си струва да се върнеш на едно и също място в различен час. Същите камъни, същите икони, но съвсем различно усещане.
Обичам да попадам на такива скрити места. Виж други неочаквани кътчета по пътя.
Да пътуваме заедно
Споделям пътуванията си в движение – снимки, истории и практични съвети от път. Елате с мен!
