Котор ме остави без дъх (в буквалния и в преносния смисъл)
За Котор мога да кажа само едно: остави ме без дъх. И в буквалния, и в преносния смисъл. Тук, в По света с Мария, рядко прибягвам до такива категорични изказвания, но за този град нямам по-точно.
Буквално: изкачването
В буквалния смисъл дъхът ми спря при опита да се кача до крепостта Свети Йоан (San Giovanni), кацнала високо над града. Пътеката нагоре е дълга и стръмна, със стотици каменни стъпала, които сякаш нямат край. Спираш да си поемеш въздух, обръщаш се и точно тогава разбираш защо го правиш: с всеки спечелен метър заливът под теб се разтваря все по-широко и все по-зашеметяващо.
Горе, сред старите крепостни стени, наградата е гледка, която не може да се сравни с никоя друга.
Препоръчвам да тръгнеш рано сутрин или късно следобед, когато жегата е по-милостива и задължително с вода и удобни обувки.
Преносно: красотата
В преносния смисъл дъхът ми спря от величието на Которския залив, който се вие между стръмни планини и заприличва ту на фиорд, ту на огромно спокойно езеро.
От прекрасната средновековна архитектура в стария град, от лабиринта тесни улички и каменни площадчета.
От сърдечните хора.
От многобройните котки, които са истинските господари на Котор.
И от огнените залези, които всяка вечер обагрят залива в цветове, на които никоя снимка не отдава дължимото.
Малък съвет
Котор е чудесна основа за по-дълго пътуване из Черна гора. Оттук са на крачка Будва, Свети Стефан и красивите крайбрежни градчета на залива. Но дори да имаш само един ден, изкачи се до Свети Йоан. Дъхът, който ще загубиш, си заслужава.
Котор не е единственото място, което обикнах по пътя. Виж другите места, които ме грабнаха.
Да пътуваме заедно
Споделям пътуванията си в движение – снимки, истории и практични съвети от път. Елате с мен!
